Там, на хълма, в лъчисти небеса,

рубинената кула издигаше снага.

Там отдавна живеела сама

жестока, но прекрасна красивата жена.

Нощем, в мрака, в плен на самота,

аз чакам да я видя, но не чака тя.

Но не чака тя.

О-о, но достатъчно било.

О-о, зад високото стъкло.

О-о, да застане тя, за да я видя аз.

Тя със своя странен поглед е могла

да превръща хора във вещи със сърца.

И ето, аз съм тук в рубинената кула -

превърнат съм напук в кристално огледало,

в безропотно стъкло.

О-о, но достатъчно било

О-о, като елмаз и стъкло

се огледа тя, за да я видя аз.

Без да мога обич да получа

аз живея като птица без криле.

И навярно няма да сполучиш

ти, мое сърце.

Без да мога обич да получа

аз живея като птица без криле.

И навярно няма да сполучиш

ти, мое сърце.

Без да мога обич да получа

аз живея като птица без криле.

И навярно няма да сполучиш

ти, мое сърце.

Без да мога обич да получа

аз живея като птица без криле.

И навярно няма да сполучиш

ти, мое сърце.

Ти, мое сърце.