Угасва тихо златен залез
И жаждата стопява той в мен
Нима не чуваш времето мълчи
Бяла сянка
С косите ти нощта прегръщам
Дали така в нас остава тя
Притихнала дори реката спи
Усещам вкус на грях
В тъмнината
Към мен вървиш без страх
О, сън мой бял
Няма грях в тишината
Очи от звезден прах
О, сън мой бял
Ляга дъхава роса в тревата
Но до теб вода е само тя
Нима не чуваш времето мълчи
Бяла сянка
В косите ти нощта ме връща
И пак така в нас остава тя
А ти сега на моето рамо спиш
Усещам вкус на грях
В тъмнината
Към мен вървиш без страх
О, сън мой бял
Няма грях в тишината
Очи от звезден прах
О, сън мой бял
Усещам вкус на грях
В тъмнината
Към мен вървиш без страх
Сън мой бял
Няма грях в тишината
Очи от звезден прах
О, сън мой бял
