Тъмни сенки от безсъние скрили са се под очите ми
откривам се във бледо отражение
на грешките допуснати преди
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останали
на хиляди парченца стъклении
в теб разбивам се
Късно е да казвам
че съжалявам
за тебе вече
сякаш съм невидим
късно е да мога
лентата да върна
за тебе вече сякаш съм невидим
Виждам как през задното стъкло
миналото гледа от страни
но празната страна в моето легло
не може да заспи тъгата ми
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останалии
на хиляди парченца стъклении
в теб разбивам се
Късно е да казвам
че съжалявам
за тебе вече
сякаш съм невидим
късно е да мога
лентата да върна
за тебе вече сякаш съм невидим
Късно е да казвам
че съжалявам
за тебе вече
сякаш съм невидим
късно е да мога
лентата да върна
за тебе вече сякаш съм невидим
Изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди
останалии
на хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се
Късно е да казвам
че съжалявам
за тебе вече
сякаш съм невидим
късно е да мога
лентата да върна
за тебе вече сякаш съм невидим
Късно е да казвам
че съжалявам
за тебе вече
сякаш съм невидим
късно е да мога
лентата да върна
за тебе вече сякаш съм невидим
